Как подхождам към тенис лакът, когато съм и треньор, и „пациент“

В момента имам тенис лакът и на двете ръце. Не от тенис. Не от „грешно упражнение“.
А от натрупване, компромиси и класическото „още малко“. И това е важно да се каже още в началото: този проблем не се появява внезапно – той се трупа.

Първата грешка, която почти винаги правим

Когато си треньор (или просто активен човек), първата реакция е:

да търсиш „упражнение“
да търсиш „магическо разтягане“
да търсиш „протокол“
Истината е, че тенис лакът рядко е проблем на едно място.

При мен той дойде като резултат от:

- натоварване без достатъчно вариация
- компромиси с възстановяването
- подценяване на ранните сигнали

Какво НЕ направих

Умишлено не:

- спрях всички тренировки
- обездвижих ръцете
- започнах да „лекувам“ агресивно
Пълното спиране рядко решава проблема – по-често го замразява.

Какво направих вместо това

1.Намалих, но не елиминирах натоварването

Оставих движенията, които:

- не провокират болка
- не водят до „следващодневна цена“
Премахнах:

- излишни хватове
- повторяеми натоварвания без смисъл
2. Започнах да мисля за лакътя като част от система

Лакътят не работи сам.

При мен фокусът беше върху:

- рамо
- китка
- начин на захват
- обща умора
3. Използвах болката като ориентир, не като враг

Не търсих „0 болка“.

Търсих:

- по-малко
- по-контролирана
- предвидима болка
Това промени решенията ми.

Какво може да пробваш ти (практично), ако си в подобна ситуация:

- намали обема, не движението
- смени хвата, не упражнението
- търси натоварване, което можеш да повториш утре
                                                       
                                                         И най-важното:

ако не можеш да обясниш защо правиш нещо – вероятно не трябва да го правиш.

 

Кога този подход НЕ е подходящ

- остра травма
- рязко влошаване
- неврологични симптоми
Тогава търсенето на помощ е правилното решение.

 

Какво ми напомни този проблем

Че дори когато знаеш „какво да правиш“,его-то лесно взима решения вместо разума.